Борис Христов: И на сто години ще съм млад!

И пеленачета почетоха великия бас

100 български гласа звучаха пред препълнена зала в Дома на културата навръх век от рождението му

Супер концертът откри фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща”

Вродената интелигентност е чувствителност и знание как да „употребяваш” възможностите, с които си надарен. Но това да става умно, с душевно проникновение. Необходимите детайли се придобиват с течение на времето, задълбочено и с вкус. Обаче и това не стига. Изисква се огромно умение за разширяване на културата- всестранната и, разбира се- музикалната, ако си се отдал изцяло на оперното изкуство! Това казва Борис Христов приживе, това и прочетоха днес на глас стотиците, събрали се в Дома на културата с неговото име, за да почетат 100-годишнината от рождението му. И в небето великия бас събра толкова много хора, за които и най- актуалните в момента творци от музикалната сфера само могат да мечтаят. Точно 100 гласа от сцената пяха за Борис Христов, още близо 500 пригласяха от залата в деня, в който за първи път преди век се е чул един от най-големите гласове в историята на световната музика. Най-добрите български хорове се обединиха, за да припомнят пред публиката, че гигантът Христов прави първи стъпки в музиката именно като хорист. Дори пеленачетата спряха да плачат, щом чуха онзи бас, който е тресял континенти. Защото днес той звуча с онова наелектрезиращо  Многая лета, записано през 70-те в хора на храм Александър Невски. Настръхнали, гостите на събитието се изправиха на крака и се поклониха ритуално пред великия маестро, прославил България. Титаните са малко, Христов е един от тях, чу се от редовете пред сцената. Възпитаници на родения на улица Велико Търново бас пратиха цветя от Италия специално за днешния празничен ден, други пък присъстваха лично. И на сто години ще съм млад, казва в една своя изповед приживе Борис Христов. Не, той не е само млад, той е вечно млад, допълниха гостите на събитието днес. То откри петото издание на фестивала Дни на музиката в Балабановата къща.

Ето още един акцент от споделените размисли на твореца: Съвършено ясно е, че истинският творец не остарява- душата му остава вечно млада… търсейки все нови и нови пътечки за пресъздаване на любимите си герои, бродейки из непознатите дебри на пресложните им  преживявания, той просто няма време да остарее. Аз и на сто години ще съм млад! Остарява инертното, отпуснатото, блатното, флегматичното. То се е състарило впрочем по рождение…